Анета Николова Портева

„Изпит по летене” на Стефан Бонев

Вътрешна рецензия

Стефан Бонев е роден на 4 април 1961г. Инженер по образование, той работи дълги години като журналист и ПР специалист. Дебютната му книга е „Разкази за двама”(ИК”Марица”), която излиза през 2005г. Започва да пише още в студентските си години. Някои от разказите му са преведени и публикувани в американското списание „Two Lines” и в антологията “Thresholds”, от живеещата в САЩ българка Зоя Маринчева. Фактът, че първоначално става известен в интернет пространството, прави разказите му лесно достъпни не само за целия свят, но и за така нареченото интернет поколение, включващо предимно младата читателска аудитория.

Чрез преплитане на повествувателни пластове, философски идеи и фантазия, творбите на Бонев напомнят на Гогол и Булгаков. Подобно на Булгаков, Стефан Бонев съвместява фантастиката с бита и разширява времевите и пространствени нива на текста. Напомняйки на Гогол , авторът на „Изпит по летене” показва на читателя сблъсъка между мечта и действителност, между тривиално и фантастично. Разкрива фундаменталните конфликти „човек – среда”, „човек – система”, „човек – предопределеност”, проектирани върху съдбата на делничния герой.

Разказите му са не толкова поучителни, колкото насочващи, посочващи, предлагащи  една нереална, несъществуваща алтернатива. Читателят получава възможност с лекота да се пренесе от сферата на истината в сферата на свободната фантазия, стигаща до абсурд.

Бонев остава верен на късия разказ. Прозата му обаче звучи някак незавършена, недоизказана. По този начин авторът предлага на читателя функцията на съавтор и  довършител, спомагайки за неговото възприятие и светоусещане.

Сборникът с разкази “Изпит по летене” включва 29 разказа. Всичко започва с една „Телефонна история”. Както Бонев пише в самото начало на разказа, това е история без начало, но за сметка на това с няколко края, свързващи се с краищата на обикновените телефонни кабели и тяхната многофункционалност. Същият този телефонен кабел, спомагащ осъществяването на  телефонния разговор, става причина за сгромолясването на един човешки живот и средство за самоубийство. Този разказ звучи като предисловие, подготовка на читателя за предстоящото.

Останалите 28 разказа са разделени в три отделни жанрово обособени части – „Формуляр № 8,”, „Егоистически реализъм”, „Тест за интелигентност”. Всяка една част би могла да съществува самостоятелно, но събрани в една обща корица, трите цикъла носят една смислова последователност. Бонев с лекота успява да жонглира с читателското въображение. Едно непрестанно прехвърляне във времето и пространството. Неусетно вниманието на читателя преминава от познатото сиво ежедневие на един реален свят в пределите на фантастичното, на нереално съществуващото, на илюзорния свят. Героите му се губят в безвремието, в безсмислието, в инертността на социалната действителност. Те са обикновени хора с обикновени интереси и обикновено ежедневие, но притежаващи необикновени възможности.

Разказаните историите са съвсем прости и актуални, т.е. житейските случки на „малкия” човек – загубата на една котка, прането на отсрещния балкон, отвращението от претъпкания трамвай, опашката в магазина, жалкият живот на скитника и др. Всички те по един или друг начин оказват влияние върху живота на героите.

Бонев предизвиква читателя да се замисли какво би станало, ако се превърне в клошаря, когото всеки ден срещаш на улицата, ако хората започнат да консумират храна втора употреба, ако въздухът се отдаде на концесия…Читателят ще осъзнае колко безумна може да бъде любовта, как държавният служител прекарва своята почивка, какво се случва когато те притиска бюрократизираното общество, как можеш да транспортираш душата си в друга форма, как новият апартамент се превръща в Ноев ковчег и доколко твоят дом може да бъде и твоята крепост. Авторът предлага едновременно и ужас от осъзнаване на действителността, и безпределност на мечтите и фантазиите и душевен катарзис.

Разказите са наситени с контраст, хипербола и пародия, а краят им почти винаги е неочакван и изненадващ. Финалът на някои от тях звучи по скоро като начало, което всеки читател , сам за себе си, има възможност да продължи.

Чрез своя динамичен, насмешлив, а понякога малко наивен език, „Изпит по летене” със сигурност ще провокира и привлече вниманието на съвременната читателска аудитория, без да натрапва директни послания и до болка познати житейски нравоучения.

Слоган : „Нереални истории в реален свят…реален свят в нереални истории”.

Анотация

Сборникът с разкази „Изпит по летене” представлява интересно съчетание между реалност и фикция. Оригиналното преплитане на банално делничното и бягството от него чрез нереално съществуващото, ще грабнат читателя мигновено и ще го направят част от един фантастичен свят.                                                                                                                  Читателят ще бъде предизвикан да се замисли какво би станало, ако се превърне в клошаря, когото всеки ден среща на улицата, ако хората започнат да консумират храна втора употреба, ако въздухът се отдаде на концесия…Ще осъзнае колко безумна може да бъде любовта, как държавният служител прекарва своята почивка, какво се случва, когато те притиска бюрократизираното общество, как можеш да транспортираш душата си в друга форма, как новият апартамент се превръща в Ноев ковчег и доколко твоят дом може да бъде и твоята крепост…

„ …не  е за хора, които обичат романтични или поучителни историйки, нито за онези, които си падат по криминалета. И почитателите на приключенския жанр няма смисъл да си губят времето с тези редове.”    / Авторът /